GENB070 Общество, икономика и бизнес
„Ако пазарът е толкова ефикасен, защо повечето хора работят във фирми, а не като свободни агенти?“
Импликации на този начин на мислене:
Игнорирайки правната форма, за нас важни са:
Пример — Sony: Състои се от десетки юридически лица в различни страни. Но висшият мениджмънт в Токио може да се намеси във всяко от тях, когато пожелае. По функционален критерий — Sony е една организация.
Фундаменталната единица: трансакция (transaction)
Индивидите са крайната единица на анализ:
Дефиниция (Парето ефикасност):
Едно разпределение е ефикасно, ако не съществува друго достъпно разпределение, при което ползата за един индивид да нарасне, без за друг да намалее.
Ефикасността е слаб критерий като предиктор и като етичен стандарт — но е изключително полезна за организиране на идеите и за оценка на представянето.
Отвъд ефикасността на разпределенията — можем да оценяваме самите организации:
Практическо значение: Ефикасността е може да е практически непостижима — но принципът е полезен като ориентир за оценка и търсене на подобрение.
Досега ефикасността беше нормативен критерий (как трябва да бъде). Но може да бъде и позитивен:
Принципът на ефикасността: Ако хората могат ефективно да преговарят и да изпълняват договореностите си, резултатите от икономическата дейност ще клонят към ефикасност (поне за участниците в преговорите).
Логика:
Практическа импликация за бизнеса: Когато анализирате защо една организационна практика съществува, питайте: за кого е ефикасна тя? Кой е участвал в „преговорите”?
Адам Смит и фабриката за карфици (XVIII в.):
Но: Времето и усилията на специалистите се губят, ако:
В съвременната икономика координацията на милиарди хора и безкрайно разнообразие от задачи е проблем с гигантска сложност — и той непрекъснато се променя.
Два подхода за решение:
Забележителна ефективност: Ежедневно, без съзнателно централно управление, пазарната система кара хората да използват талантите и ресурсите си ефективно.
И стимулите работят: Пазарната система приема индивидуалния егоизъм и го насочва в полезна посока.
Адам Смит: „Невидимата ръка” насочва егоистичното поведение към колективно полезни резултати.
Различни организационни форми решават координацията по различен начин:
Нито един реален икономически механизъм не е чисто пазарен или чисто йерархичен. Дори в комунистическите икономики потребителските решения се движат от цените. Дори в най-свободните пазари фирмите координират вътрешно чрез планове и йерархии.
Представете си, че искате да създадете мобилно приложение.
Кой вариант е по-добър? Отговорът не е очевиден — и точно на този въпрос отговаря Роналд Коуз.
„Ако пазарът координира ефикасно, защо съществуват фирми?“
Разходи за координация:
Разходи за мотивация:
Различните трансакции имат различни характеристики. Пет ключови измерения:
1. Специфичност на инвестициите
2. Честота и продължителност
3. Несигурност и комплексност
4. Трудност при измерване на изпълнението
Без точно измерване на изпълнението е трудно да се осигурят ефективни стимули. Затова организациите се стремят да улеснят измерването или намалят зависимостта от него.
5. Свързаност с други сделки (connectedness)
Пример — жп габарити в САЩ, XIX в.
Пример — дизайн на компютър: Чипове за памет, процесор, захранване, операционна система, софтуер — всички трябва да са готови, съвместими и синхронизирани. Грешките в съвместимостта са много по-скъпи от грешките в отделен компонент.
| Пазар | Фирма | |
|---|---|---|
| Координация | Чрез цени и договори | Чрез йерархия и заповеди |
| Мотивация | Конкуренция, репутация | Заплати, бонуси, кариера |
| Гъвкавост | Висока — лесно сменяш доставчик | По-ниска — трудно уволняваш екип |
| Трансакционни разходи | Високи при сложни сделки | Ниски вътрешно, но има бюрокрация |
Когато предпочитанията на участниците не зависят от богатството им (no wealth effects) — а при повечето бизнес решения това е разумно допускане:
Принципът на максимизиране на стойността: Едно решение е ефикасно тогава и само тогава, когато максимизира общата стойност на засегнатите страни.
Какво означава това на практика?
Ако страните преговарят ефективно и предпочитанията им не показват ефекти от богатството, то дейностите, създаващи стойност (какво се произвежда, как, от кого), не зависят от преговорната сила или от началното разпределение на активите. По-скоро, ефикасността сама определя избора на дейност. Останалите фактори засягат само разпределението на разходите и ползите.
Просто казано: Важното е общата стойност да се максимизира. Кой ще получи колко — е отделен въпрос, решаван от преговорната сила.
Добре е да имаме предвид: Теоремата е мощна, но зависи от две критични допускания:
Когато тези условия не са изпълнени — например при липса на ресурси от страна на някой от преговарящите или при силна асиметрия на информацията — разпределението влияе на ефикасността.
| Период/Място | Институционална среда | Тип предприемачество |
|---|---|---|
| Древен Рим | Военна мощ = печалба | Непродуктивно |
| Англия XVIII в. | Права на собственост, патенти | Продуктивно (индустриална революция) |
| Постсоциалистическа Източна Европа | Слаби институции, приватизация | Смесено (олигарси + нови фирми) |
| Силициева долина | Рисков капитал, гъвкави закони | Силно продуктивно |
„Правилата на играта определят какъв вид предприемачество ще процъфтява.” — Уилям Баумол
Възприемаме специфичен модел на човешко поведение:
Защо този екстремен модел работи?
Парадокс: Именно несъвършенствата на човешката рационалност правят теориите, базирани на рационалност, тестируеми — защото различните организации в сходни обстоятелства вземат различни решения, което позволява да сравняваме резултатите.